Covid-19 пренареди живота в родопското село Боровица
Covid-19 пренареди живота в родопското село Боровица.
Местните отделят повече време за фамилиите си и за поправки у дома. Много от младежите се завърнаха от чужбина. Проблемът е, че в региона няма работа. Липсват вложения, приходите са ниски, инфраструктурата е неприятна.
Във втория ден от националния локдаун животът в селото е смълчан. Навън е студено и множеството локални поданици са край печките. Кръчмата не работи. Рядко се виждат пуснати на паша домашни животни. Хората обаче към този момент са привикнали пандемията да ги затваря по домовете, споделя кметицата Айсел Мехмед.
Пандемията е върнала назад и младежи, които от години работят в чужбина. Но с изключение на чистият въздух и екологичната храна, за тях други плюсове няма. Повече от 8 месеца те са без работа. Не търсете тук младежи, няма ги, единствено ние сме - пенсионерите, споделя Садула Муса. Разказва, че селото се препитава единствено с развъждането на животни.
Лошото положение на пътя сред Боровица и Русалско се оказва най-големият проблем за локалните хора. Разстоянието е към 18 километра, само че се пътува дълго и мъчно. Шосето следва извивките на планината, а под него тече река Арда. На места няма мантинели. В тези условия всеки ден пътува Севинч Изет от Русалско. Синът ѝ е първокласник и учи в Боровица. Тръгват и се прибират по мрачно. Сега Севинч е удовлетворена. Училището е затворено и синът ѝ е у дома. Не се постанова да пътува. Дори съумява да му подготви топла закуска. Но когато възбраните паднат, тя ще потегли още веднъж. Разбитият път е проблем и за туристите, споделя кметицата.
Туристи идват от София, Пловдив, Варна. Разглеждат меандрите на Арда и една от локалните атракции – моста край село Сушево. Заради прелюдия нов локдаун визитите са спрели. Хората в Боровица се надяват с настъпването на пролетта вирусът да си отиде, времето да се затопли и животът в селото още веднъж да се върне.
Репортаж по тематиката можете да чуете в звуковия файл.
Местните отделят повече време за фамилиите си и за поправки у дома. Много от младежите се завърнаха от чужбина. Проблемът е, че в региона няма работа. Липсват вложения, приходите са ниски, инфраструктурата е неприятна.
Във втория ден от националния локдаун животът в селото е смълчан. Навън е студено и множеството локални поданици са край печките. Кръчмата не работи. Рядко се виждат пуснати на паша домашни животни. Хората обаче към този момент са привикнали пандемията да ги затваря по домовете, споделя кметицата Айсел Мехмед.
Пандемията е върнала назад и младежи, които от години работят в чужбина. Но с изключение на чистият въздух и екологичната храна, за тях други плюсове няма. Повече от 8 месеца те са без работа. Не търсете тук младежи, няма ги, единствено ние сме - пенсионерите, споделя Садула Муса. Разказва, че селото се препитава единствено с развъждането на животни.
Лошото положение на пътя сред Боровица и Русалско се оказва най-големият проблем за локалните хора. Разстоянието е към 18 километра, само че се пътува дълго и мъчно. Шосето следва извивките на планината, а под него тече река Арда. На места няма мантинели. В тези условия всеки ден пътува Севинч Изет от Русалско. Синът ѝ е първокласник и учи в Боровица. Тръгват и се прибират по мрачно. Сега Севинч е удовлетворена. Училището е затворено и синът ѝ е у дома. Не се постанова да пътува. Дори съумява да му подготви топла закуска. Но когато възбраните паднат, тя ще потегли още веднъж. Разбитият път е проблем и за туристите, споделя кметицата.
Туристи идват от София, Пловдив, Варна. Разглеждат меандрите на Арда и една от локалните атракции – моста край село Сушево. Заради прелюдия нов локдаун визитите са спрели. Хората в Боровица се надяват с настъпването на пролетта вирусът да си отиде, времето да се затопли и животът в селото още веднъж да се върне.
Репортаж по тематиката можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ